Много хора навлизат във взаимоотношенията си, сякаш скачат в спасителна лодка от потъващия кораб на своята самота.
Те се надяват, че другият човек ще закърпи всичките им вътрешни дупки и най-накрая ще им донесе усещане за пълнота на живота, съобщава .
Този подход прилича на опит да се построи къща върху разклатения пясък на нерешените лични проблеми. На партньора в тази схема несъзнателно се отрежда ролята на спасител, терапевт и източник на вечно одобрение, което е непосилно бреме за всеки човек.
Снимка: Pixabay
Психолозите предупреждават: ако не сте добре насаме със себе си, заедно с някого ще ви бъде още по-трудно. Връзките, породени от страха от самотата, често се превръщат във форма на съзависимост, при която партньорите не могат да живеят един без друг, но и не могат да понесат да бъдат заедно.
Те се вкопчват във връзката не защото тя им носи радост, а заради ужаса от празнотата, която ги очаква отвъд прага. Това е като двама души, които се опитват да се стоплят, вкопчвайки се един в друг на ледена пързалка, но не правят нищо, за да стигнат до брега.
Зрелият човек влиза във връзка не поради недостиг, а от излишък – когато има какво да сподели с другия. Такъв човек вече се е превърнал в личност и не търси допълнение, а по-скоро интересно продължение на самия себе си.
Той е като цяло растение, готово да се преплете с друго цяло растение, създавайки нова, по-сложна форма на живот. Един мой познат ми призна, че след поредица от неуспешни романси е решил умишлено да живее сам, за да подреди себе си.
Година по-късно с изненада установил, че е престанал да се гърчи и паникьосва, а новата му връзка била много по-хармонична, защото нямал отчаяна нужда от нея. Страхът от самотата е дълбоко вкоренен в нашата биология, за нашите предци изгнанието от племето е било равносилно на смърт.
В съвременния свят обаче този древен инстинкт често работи срещу нас, карайки ни да се придържаме към токсични или просто безрадостни връзки. Разпознаването на този механизъм е първата стъпка, за да спрем да бъдем заложници на собствената си природа.
Истинската интимност е възможна само между двама емоционално зрели хора, които са се научили да задоволяват собствените си ключови потребности от сигурност, признание и самоуважение. Те влизат в една връзка не за да получат нещо липсващо, а за да споделят богатството, което вече имат.
Съюзът им е изграден върху свободата, а не върху чувството за задължение или страх. Най-добрият начин да проверите здравината на връзката си е да се запитате: „Бих ли останал с този човек, ако утре престана да се страхувам от самотата?“.
Честният отговор на този въпрос може да ви отвори очите за много неща и да ви помогне да отделите истинските чувства от тези, наложени от страха.
Прочетете също
- Какво се случва, ако живеете с поглед към партньора си: как да се спасите във връзката
- Как да говорим на езика на любовта на партньора си: защо подаръците не са всичко
