Фразата „да спим достатъчно“ е толкова изтъркана, че сме спрели да се вглеждаме в истинското ѝ значение
Сънят не е просто брой часове, а сложен биологичен танц на хормоните, който управлява живота ни, съобщава кореспондент на .
Сънят, който започва преди полунощ, обикновено се смята за по-качествен и дълбок и за това има научно обяснение. Именно в този период, от около 23:00 до 01:00 часа, производството на мелатонин, ключов хормон на съня и младостта, достига своя връх.
Снимка: Pixabay
Мелатонинът не само регулира циркадните ни ритми, но и притежава мощни антиоксидантни свойства. Той помага в борбата с клетъчното стареене и поддържа имунната система.
Тези, които редовно си лягат след полунощ, несъзнателно нарушават фината настройка на ендокринната система. Производството на лептин (хормон на ситостта) може да намалее, а нивата на грелин (хормон на глада) да се повишат, което води до преяждане.
Само една седмица лишаване от сън може значително да намали чувствителността на клетките към инсулина. Това създава пряка предпоставка за натрупване на наднормено тегло и увеличава риска от развитие на диабет тип 2.
По време на ранния сън мозъкът работи активно, консолидира паметта и подрежда получената през деня информация. Ако се лишим от това „нощно почистване“, изпитваме мозъчна мъгла, раздразнителност и намалена продуктивност.
След като преминах към режим на ставане в 6 часа сутринта, с изненада открих колко повече успявам да свърша преди началото на работния ден. Това усещане за контрол над времето ми дава невероятно чувство на спокойствие и вътрешен ред.
Прочетете също
- Защо трябва да обичате студа: неочевидните ползи от контрастните душове
- Защо редовното ходене върши чудеса: невидимият герой на вашето здраве
