Влизаме в нова връзка с наивното убеждение, че започваме с чиста карта.
Всъщност носим зад гърба си невидим багаж – куфари, пълни с опита от предишни връзки, правила за оцеляване в тях и белези от стари рани, съобщава кореспондентът на .
И често, вместо да разопаковаме този багаж, караме новия партньор да го носи вместо нас. Психолозите наричат това явление пренос – несъзнателно прехвърляне на поведение и очаквания от миналото към настоящия човек.
Снимка: Pixabay
Може да му се сърдите за неясните формулировки в съобщенията, защото предишният партньор ви е мамил по този начин. Или пък да изисквате прекомерни доказателства за вярност, защото веднъж сте били предадени.
Не се борите с истинския човек пред вас, а със сенки от вчера. Първата стъпка към изцелението е честното признаване: да, аз имам това бреме.
Това не е срамно, това е човешко. Срамно е да караш някой друг да плаща за греховете на онези, които вече са напуснали живота ти.
Трябва да се научите да различавате къде свършва миналият партньор и къде започва настоящият, къде е обективната реалност и къде е вашата собствена тревожна проекция. Помага да си зададете един прост въпрос, когато емоциите се разрастват: „На какво точно от това, което се случва *сега*, реагирам?“.
Отговорът често е изненадващ: вие не реагирате на действието на партньора си, а на страх, роден в друга история. Разпознаването на това разминаване е половината от битката.
Една жена, след болезнен развод, при който съпругът ѝ постоянно я критикувал, изпаднала в панически страх да покаже работните си проекти на партньора си в новата връзка. Когато събрала смелост да обясни причината за страха си, той не похвалил веднага работата ѝ.
Той просто каза: „Благодаря ти, че сподели. Да сключим сделка: винаги ще бъда честен за мнението си, ако го поискате. А ако не поискате, просто ще ви подкрепям“.
Това споразумение премахна едно старо бреме. Справянето с миналото е лично вътрешно предизвикателство. Терапията, воденето на дневник, анализирането на отключващите фактори са инструменти, с които да разопаковате куфарите си.
Новият партньор не трябва да бъде вашият терапевт. Неговата или нейната роля е да бъде разбиращ и подкрепящ свидетел на вашето изцеление, а не главен изпълнител в пиесата.
Доверието се изгражда не когато нямате травми, а когато вие, имайки такива, знаете как да говорите за тях, без да прехвърляте отговорността за последствията им на друг. „На мен са ми го правили, затова понякога мога да бъда предпазлив. Това е моята история и аз работя по нея“ – подобна фраза създава много повече близост, отколкото мълчаливото очакване старият сценарий да се повтори.
Миналото спира да ви контролира не когато го изтриете, а когато разпознаете всички негови призраци с поглед и престанете да ги бъркате с живите хора в настоящето. Новата връзка не е убежище от старата болка, а отделна държава, в която трябва да влезете с лека ръка, като прекарате багажа си през митницата.
Прочетете също
- Как да оцелеем при липса на взаимност: защо не можете да се принудите да се разлюбите
- Защо да отстоявате границите си: защо „не“ е заради любовта, а не заради егоизма
