В любовните взаимоотношения думата „граници“ често се възприема като нещо студено и дистанцирано, сякаш е тухлена стена, която се издига между сърцата.
Всъщност здравословните лични граници са по-скоро като полупропусклива мембрана: те предпазват вътрешния свят от нахлуване, но позволяват да давате и получавате любов, съобщава .
Липсата на ясни граници води до емоционално сливане, при което партньорите престават да осъзнават къде свършват техните чувства и къде започват чувствата на другия. Те поемат отговорност за настроенията на любимия, жертват собствените си нужди, за да му угодят, и в крайна сметка натрупват колосална обида.
Снимка: Pixabay
Това не е любов, а форма на съзависимост. Способността да кажеш „не“, „това не е подходящо за мен“ или „имам нужда да остана сам“ е акт на уважение към себе си и към връзката.
Това е честно заявяване на вашите граници, което не позволява на обидите да се натрупват в мълчание. Партньорът, който ви цени, ще приеме тези граници не като отхвърляне, а като инструкции как да се справя с вътрешния ви свят.
Много хора се страхуват, че като отстояват границите си, ще изглеждат трудни и ще бъдат изоставени. Парадоксът е, че именно ясните, ясно формулирани правила създават атмосфера на сигурност, в която доверието процъфтява.
Несигурността и постоянното премълчаване на неудобството отблъскват много повече. Експертите по взаимоотношенията подчертават: границите трябва не само да бъдат посочени, но и последователно да се спазват.
Ако кажете, че обидите в спора са неприемливи за вас, но ги прощавате отново и отново, учите партньора си, че думите ви не означават нищо. Действията винаги са по-звучни от изявленията.
От личен опит: дълго време се страхувах да кажа на моя много общителен партньор, че след работната седмица жизнено се нуждая от половин ден пълна тишина за себе си. Когато събрах смелост да му обясня това не като отказ от него, а като потребност на нервната ми система, той не само ме разбра, но и сам започна да цени това „лично време“.
Границите не са начин да държите партньора си на разстояние, а инструмент за определяне на взаимна зона на комфорт. Те отговарят на въпроса: как можем да бъдем заедно и същевременно да бъдем себе си?
Това е постоянен и много интимен диалог между два свята, които са избрали да се докосват, но не и да се поглъщат. Трайните взаимоотношения не се изграждат от две половини, които не могат да живеят една без друга, а от двама цялостни хора, които са избрали да бъдат заедно.
И именно ясните, здравословни граници помагат за поддържането на тази цялостност, като превръщат съюза не в клетка, а в общ просторен дом, където всеки има своя стая.
Прочетете също
- Защо химията все още не е съдба: как да разграничим страстта от съвместимостта
- Какво крие зоната ни на комфорт: как страхът от уязвимост краде интимността
