Живеем в култура, в която да си сам често се приравнява с поражение, а способността да се наслаждаваш на собствената си компания се смята за странност.
Този страх от вътрешната тишина води хората от една нездравословна връзка към друга, като им пречи да срещнат единствения човек, с когото гарантирано ще живеят до края на живота си – себе си, съобщава .
Психолозите настояват: качеството на отношенията с другите хора пряко зависи от качеството на отношенията със самия себе си. Ако вътре в нас цари хаос от самокритика, скука и отхвърляне, никой партньор не може да донесе дългосрочно удовлетворение.
Снимка: Pixabay
Той ще бъде само временна упойка, заглушаваща вътрешната болка, която рано или късно ще се прояви в съвместен живот. Способността да бъдеш насаме със себе си не е свързана с изолация.
Става дума за елементарна емоционална автономност, за способността да бъдеш източник на подкрепа, интерес и утеха за себе си. Това е основа, върху която да се изгради сградата на една здрава връзка, а не аварийна кутия, в която човек се блъска от самота.
Развиването на тази връзка трябва да се прави съзнателно. Както при всяка връзка, то изисква време, внимание и ритуали. Какво обичате да правите, когато сте сами?
Какво ви носи усещане за поток и пълнота? Кога за последен път излязохте на разходка, като просто слушахте мислите си, а не подкаст? Тези практики са инвестиция във вашия най-важен съюз.
Веднъж, след поредица от стресиращи романси, си организирах „лично отстъпление“: три дни в провинцията без интернет, с книги, цветове и дълги разходки. Първите двадесет и четири часа бяха мъчителни, умът ми изискваше обичайния шум.
Но към края на третия ден дойде странно, забравено чувство – не на щастие, а на дълбок мир и съгласие с това, което съм. Това чувство се превърна във вътрешната ми котва.
Подобно умение ви прави по-малко зависими от настроението, вниманието или одобрението на партньора ви. Преставате да „изстисквате“ чувството си за собствена стойност от връзката, защото то вече е вътре в нея.
Това радикално променя динамиката: вие влизате в двойката не като празен съд, който копнее да бъде запълнен, а като завършена личност, която предлага да сподели вътрешния си излишък.
Скуката от самотата често е сигнал, че ви е омръзнало да чувате истинските си желания, заглушени от социалните медии и чуждите очаквания. Това е пространството за творчество, от което толкова се страхуваме. Започвайки с малки стъпки – със самотно посещение на кино или кафене – вие постепенно си възвръщате вътрешната територия от страха.
Връзката със себе си е най-дългият роман в живота ви. Да я пренебрегвате, като се фокусирате само върху външните отношения, е като да строите луксозно имение върху блато.
Рано или късно основите ще изплуват. Само един солиден, уреден и обичан вътрешен дом дава самата опора, с която човек може истински да срещне другия, без да се вкопчва в него от отчаяние.
Прочетете също
- Защо се страхуваме от мълчанието: как мълчанието е по-страшно от кавгата в една връзка
- Когато миналото пречи на настоящето: как да не пренасяме старите обиди в новия съюз
