Семейство и деца

Живеем в култура, в която да си сам често се приравнява с поражение, а способността да се наслаждаваш на собствената си компания се смята за странност.

Има шумна тишина след кавга, а има и тишина, която се простира в продължение на дни и седмици – ледена и пронизваща. Именно тя, а не насилственият конфликт,.

Влизаме в нова връзка с наивното убеждение, че започваме с чиста карта. Всъщност носим зад гърба си невидим багаж – куфари, пълни с опита от предишни

Сърцето, уви, не се изключва с едно натискане на бутон като скучен телевизионен сериал. Неотвърдената любов е като вътрешно земетресение: светът се е срутил

В любовните взаимоотношения думата „граници“ често се възприема като нещо студено и дистанцирано, сякаш е тухлена стена, която се издига между сърцата.

Носим емоциите си като скъп часовник, страхувайки се да ги показваме от време на време, за да не бъдат заклеймени или откраднати. Тази вътрешна бариера

В суматохата на ежедневието взаимоотношенията често се превръщат в поредица от задължения и отговорности, в които няма място за нищо друго освен за обсъждане

В началото на една връзка мозъкът ни извършва невероятен трик – рисува идеален портрет на любимия, като премълчава недостатъците и превъзнася добродетелите. Тази „

Свикнали сме да се доверяваме на думите, да изграждаме цели вселени върху обещания и клетви. В същото време мозъкът ни разчита до 90% от информацията не с помощта.

Много хора навлизат във взаимоотношенията си, сякаш скачат в спасителна лодка от потъващия кораб на своята самота. Те се надяват, че другият човек ще закърпи